Изкуственият интелект в изкуството: литературата, киното и видеоигрите

Играта "Detroit: Become human", книгата ,,Аз, роботът“ и филмът “Ex machina” са обединени от една обща тема - бъдещето. Как обаче е представен изкуственият интелект в тези три различни сфери?

Действието в играта Detroit: Become human се развива в предстоящата 2038г. Напредналите технологии и изкуственият интелект са станали неразделна част от живота на хората. Те могат да общуват, да изпълняват различни задачи и дори да проявяват емоции и критично мислене. Основната тема на играта е изкуственият интелект: способността да развие съзнание и реакцията на обществото.

Темповете на задвижване на технологиите в днешно време е многопластов и скорострелен.

Съвременните системи могат да генерират текстове, изображения, да разпознават лица, да превеждат езици и да асистират на хората в различни дейности. Въпреки това те не притежават истинско съзнание, чувства или собствена воля. Те работят въз основа на алгоритми и данни, а не на лични желания и емоции.

Въпреки разликите, играта поставя въпроси, които са актуални и днес.

Заради бързото темпо, с което се развиват технологиите, доста хора се замислят за евентуалния сценарии, сходни със сюжета в играта. Обществото си задава въпроси за това доколко можем да се доверим на изкуствения интелект, какви трябва да бъдат границите на неговото използване и кой носи отговорност за решенията, които той взема. Затова Detroit: Become human не е просто конзолна игра за развлечение, а изкуствено създаден свят, каращ играчите да се замислят за собствения си живот и развитието на технологиите.

Книгата ,,Аз, роботът“ на Айзък Азимов е сбор от девет разказа, потапящи ни в бъдещето, където роботите са станали неизменна част от нашия живот. Те са ни приятели, помощници и дори поверяваме децата си на тях.

Деветте разказа са представени през погледа на робопсихоложката Сюзан Калвин, която чрез интервюта ни представя развитието на роботите и мястото им в човешкия свят. Всеки от разказите е случка, която Сюзан е преживяла в дългогодишната си кариера. Читателят наблюдава как роботите постепенно се усъвършенстват и развиват – от обикновени машини, изпълняващи лесни задачи, до сложни същества, способни да анализират и вземат самостоятелно решения.

В основата на всички истории стоят Трите закона на роботиката, създадени от Азимов, които забраняват нараняването на хора и ги задължават да изпълняват човешките заповеди. Въпреки това героите често се сблъскват с неочаквани проблеми - ситуации, в които роботите разбират заповедите по различен начин и това ги обърква.

В цялата книга роботите са описвани и представяни ката изкючително интелигентни и полезни същества. Въпреки че са показани на читателя като съвършени и сами взимащи решения, Азимов ни разкрива, че дори те могат да създават проблеми също като хората. Роботите не са представени нито зли, нито добри, а просто същества, чиито действия понякога водят до сложни морални и логически въпроси.

Днешно време идеите за изкуствен интелект, представени в „Аз, роботът“, изобщо не изглеждат толкова фантастични. Изкуственият интелект се използва в телефоните, колите, медицината, образованието. Съвременните роботи могат да извършват операции, да работят във фабрики и да помагат в ежедневието на хората. Но все още са много далеч от интелекта и самостоятелността на роботите в книгата. Подобно на описаните от Азимов ситуации и днес обществото обсъжда въпросите по етиката, сигурността и контрола по отношение на бързото развитие на изкуствения интелект.

Филмът “Ex machina”(2014) представя сблъсъкът на човешкия разсъдък и безпределността на машините.

Сюжетната линия в продукцията се върти около Кейлъб – млад програмист, който печели конкурс, което го отвежда на седемдневен престой в къщата на странния милиардер Нейтън, създателят на Ава – хуманоиден робот с изкуствен интелект. Ава е дубликат на човешкото същество – тя говори, рисува, води задълбочени разговори, с което печели доверието на програмиста и двамата развиват силна емоционална връзка.

С течение на времето Ава не успява да прикрие тъмната си страна. Нейното желание за откъсване от корените ѝ я подтиква да извърши лоши дела, с които наранява не само доверчивия Кейлъб, а и човечеството.

Манипулациите, насочени към младежа, са ключов сегмент от историята: Ава обгрижва несигурностите му, защото така той развива емоционална привързаност към нея, от която тя жестоко се възползва. Контролиращата същност на създателя ѝ кара Ава да чувства омраза към човеците, което пробужда желание за насилие. С желанието си за волност, Ава губи усета си за доброто, а на негово място идва жаждата за мъст.

В днешно време, изкуственият интелект заема челно място. Срещаме го както в професионаланата, така и в личната сфера на нашето ежедневие. Хуманоидните роботи са силно разпространени и модернизирани, но колосална разлика между двете е контролът, наложен въху новите екземпляри, с което се предотвратява насилието, загубата на хуманността и злоупотребата с крехкостта на човешкия ум.

В заключение, играта „Detroit: Become Human“, книгата „Аз, роботът“ и филмът „Ex Machina“ представят различни гледни точки към развитието на изкуствения интелект и неговото място в бъдещето. Въпреки че принадлежат към различни форми на изкуството, и трите произведения поставят важни въпроси за границите между човека и машината, за морала, свободната воля и отговорността при създаването на интелигентни технологии.